МОЛИТВА ПРЕДИ ХРАНЕНЕ

Գրաբար

Ճաշակեսցուք խաղաղութեամբ զկերակուրս,

որ պատրաստեալ է մեզ ի Տեառնէ:
Օրհնեալ է Տէր ի պարգեւս իւր: Ամէն:

Աշխարհաբար

Խաղաղութեամբ վայելենք այս կերակուրները,

որ Տէրը պատրաստել է մեզ համար:

Օրհնեալ լինի Տէրը` իր պարգեւների համար: Ամէն:

КИРИЛИЦА

ЧАШАГЕСЦУГ ХАХАХУТЯМБ ЪЗГЕРАГУРЪС,

ВОР БАДРАСДЯЛ Е МЕЗ И ДЕЯРНЕ,

ОРНЯЛ Е ДЕР И БАРКЕВЪС ЮР. АМЕН.

БЪЛГАРСКИ

С МИР ДА СЕ ХРАНИМ С ТЕЗИ ХРАНИ,

КОИТО ГОСПОД Е ПРИГОТВИЛ ЗА НАС,

ДА БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕН ГОСПОД ЗА СВОИТЕ ДАРОВЕ. АМИН.

ПРАЗНИКЪТ СВЕТИ КРЪСТ - ԽԱՉՎԵՐԱՑ

Арменците празникът наричат Хачверац (Хач – Кръст + Верац – коренът е от староарменски (крапар) веранал, което означава издигане. Хачверац = Издигане на Кръста). Наричат още Сърпхеч, което е народното произнасяне на Сурп Хач.

Хачверац е последният от петте големи празника на Арменската Църква. Той е най-важният празник, посветен на Кръста, защото тогава се празнува освобождаването на Господния Кръст от плен и издигането му отново на Голгота, като знак на Христовото Спасение. От там идва израза Хачверац – Издигането на Кръста. Арменската Църква Хачверац празнува неделята между 11-17 септември.

614 г. персийският цар Хосров атакува Йерусалим, унищожава града, убива много народ и взема огромен брой жители в плен. Като богохулство срещу християните от Храма на Възкресението цар Хосров взема и носи в Персия Господния Кръст. Чрез силата на Кръста
в Персия мнозина се покайват и стават християни. 14 години Кръста остава в плен. 628 г. византийският император Херакъл с огромна християнска армия атакува Персия и освобождава Кръста и Го връща на предишното му място. На тази битка участвали и арменски военни части с ръководството на Мжеж Кнуни. С големи почести и църковни ритуали Кръста се носи до Йерусалим. Процесията минава и през Армения. По точно през гр. Гарин (Ерзърум). До планинският комплекс на Гарин, където за малко издигат Кръста, започва да тече питейна вода. На това място е построена църквата Хачаванк (Манастирът на Кръста). Императора три години задържа Кръста в Константинопол (Цариград), а след това лично го носи в Йерусалим. Там той сам на гърба си носи Кръста до Храма на Възкресението и го издига пред хиляди християни. От тогава Църквата тържествено празнува Издигането на Кръста – Хачверац.

Понеделник, следващият ден на Хачверац е Задушница. След литургията се извършва Панихида.

ВЕРАПОХУМЪН СУРП АСТВАЦАЦНИ (ՎԵՐԱՓՈԽՈՒՄՆ ՍՈՒՐԲ ԱՍՏՈՒԱԾԱԾՆԻ - УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА) - КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА ТОЗИ ПРАЗНИК?

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.
След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).
И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.
Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:
"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".
Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:
"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".
Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.
Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.
Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.
Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.
На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Вартоломей. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.
Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.
В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").
По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики празници.

© Жития на светиите, Синодално издателство 1991 година

ХАХОХОРНЕК (ԽԱՂՈՂՕՐՀՆԷՔ - БЛАГОСЛАВЯНЕ НА ГРОЗДЕТО) – ДЕНЯ НА БЛАГОДАРНОСТА ПО АРМЕНСКИ

Успение на Пресвета Богородица е един от големите празници на Арменската Апостолическа Църква. На този ден след св. Литургия свещеникът благославя гроздето и ги раздава на присъстващите.

Тази традиция е библейска. Там четем: „ 1. И когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, и я завладееш, и живееш в нея, 2. да вземеш няколко от първите от всичките земни плодове, които ще събереш от земята си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и да ги сложиш в кошница, и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, за да засели там Името Си. 3. И да отидеш при свещеника, който ще бъде в онова време, и да му кажеш: Свидетелствам днес на ГОСПОДА, твоя Бог, че влязох в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ни да ни я даде. … 10. И сега, ето, донесох първите от плодовете на земята, която Ти, ГОСПОДИ, ми даде. Тогава да ги поставиш пред ГОСПОДА, своя Бог, и да се поклониш пред ГОСПОДА, своя Бог.” (Библия, Второзаконие 26:1-3, 10).

Тогава земните плодове са били пшеницата, ечемика, гроздето, смокинята, нара, маслината, меда. Но Арменската Църква е дала предпочитания на гроздето поради няколко причини. Първо, когато след Големия Потоп Ной слезе от планината Арарат обработи земята и оглеждаше грозде. И днес гроздето е символ на Араратската Долина. Второ, в Новия Завет Исус Христос няколко пъти сравнява Себе Си с гроздето.

Смисъла на тази традиция е БЛАГОДАРНОСТА КЪМ БОГА. На този ден ние представяме пред Бог първите плодове на нашия труд. Навремето хората, които се занимавали със земеделие дарявали грозде на Църквата, от който са направили вино за св. Литургия. А тези които се занимавали с животновъдство, дарявали хай-хубавите агнета. Животните са били приготвени и раздадени на бедните. От там идва и традицията на много места да направят МАДАХ (корбан).

Този празник при арменците е своеобразен Ден на Благодарноста.

Празникът е основан още от св. Крикор Лусаворич (св. Григорий Просветител), първият католикос на Арменската Църква. А в 12-ти век от св. Нерсес Шнорали (св. Нерсес Благодатен – католикос на всички арменци 1166-1173 гг.) е написал песнопения за благославянето на гроздето.

Нерсес Кетикян

ЛЮСИ СЕТЯН - Отвъд арменските очи

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ.

ПРЕДСТАВЯМ ВИ ВПЕЧЕТЛЕНИЯТА НА НАШАТА ПРИЯТЕЛКА ЛЮСИ СЕТЯН ЗА АРМЕНИЯ. ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ТЯ КАТО ЖУРНАЛИСТКА Е ПРИСЪСТВАЛА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ КИНОФЕСТИВАЛ "ВОСКЕ ЦИРАН" (ЗЛАТНА КАЙСИЯ) В ЕРЕВАН. В ТОЗИ МАТЕРИАЛ ТЯ Е СПОДЕЛИЛА СВОИТЕ ВПЕЧЕТЛЕНИЕ ОТ ЖИВОТА, БИТА И ЕЖЕДНЕВИЕТО НА НАШИЯ НАРОД В АРМЕНИЯ.ЧРЕЗ ПЕРОТО СИ ТЯ УСПЯ ДА МЕ ЗАВЕДЕ МЕСТАТА, КЪДЕТО СЪМ ИЗРАСНАЛ. БЕШЕ ВЪЛНУВАЩО. НЕ ПРОПУСКАЙТЕ. ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ЧЕТЕ.

ЛЮСИ СЕТЯН - Отвъд арменските очи

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ХРИСТОВО (БАЙЦАРАГЕРБУТЮН) или ВАРТАВАР

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ХРИСТОВО (БАЙЦАРАГЕРБУТЮН) или ВАРТАВАР е един от петте основни празника на Арменската Апостолическа Църква. На този ден църквата отбелязва преображението на Господ Исус Христос в планина Тавор пред учениците Петър, Йоан и Яков.
В Евангелието на Матей се разказва за тази история по следния начин: „ И се преобрази пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.И ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него.И Петър заговори и каза на Иисус: Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри – една за Теб, една за Моисей и една за Илия. А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих; Него слушайте! И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха. А Иисус се приближи до тях, допря се до тях и каза: Станете, не се бойте. И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Иисус сам.”
Арменската Църква празнува Преображение Господне 98 дена след Великден, като денят варира между 28 Юни и 1 Август.
Празникът се нарича и Вартавар. Вартавар е бил езически празник. Легенда гласи, че богинята Астхиг пръснала любовта над арменската земя като я наръсила с розова вода и я обсипала с розов цвят. Бог Вахагън бранел тази любов и я защитавал, сражавайки се със злото. Този празник е променил малко значението след приемането на християнството.
По време на Вартавар в наши дни хората се поливат с вода кой когото свари, започвайки от ранна сутрин, подаряват един на друг рози и други цветя и пускат гълъби. Тази традиция се свързва със Световния Потоп и Ной. Водата символизира потопа, гълъбът - Ноевия гълъб, който се върна с маслинено клонче на устата, а цветята са символ на новия живот, възродил се на земята след Ной.
Някои етнографи обясняват значението на думата Вартавар с думите варт – роза и вар – ярка/пламтяща. При преображението си Христос показа своята Божественост като ярка цъфнала роза.
Този празник е един хубав повод да погледнем в себе си и в другите. Вартавар е подходящ ден, на който да позволим водата да отмие от нас гордостта и високомерието. Защото редом с чисто здравното предназначение на този празник - да донесе ведрост и свежест в най-горещите летни дни, християнската религия му е придала и още едно значение - да се отмият греховете и да се преобразим по-добри и по-чисти.

ФЛОРА ВАРТАНЯН

17 ЮЛИ 2010 Г. - СУРП ТАТЕОС И САНТУХД ГУЙС

ПО АРМЕНСКИЯ ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ДНЕС Е ПРАЗНИКА НА СУРП ТАТЕОС АРАКЯЛ (СВ. АПОСТОЛ ТАДЕЙ) И САНТУХД ГУЙС (ДЕВИЦАТА САНТУХД).
АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА СЕ НАРИЧА АПОСТОЛСКА, ЗАЩОТО Е ОСНОВАН ОТ ДВАМА АПОСТОЛИ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС - СВ. АПОСТОЛИ ТАДЕЙ И ВАРТОЛОМЕЙ (ПАРТУХИМЕОС).

АПОСТОЛ ТАДЕЙ ПРЕДИ ДА ПРИСТИГНЕ В АРМЕНИЯ МИНАВА ПРЕЗ ЕДЕСИЯ И ЛЕКУВА ЦАР АПКАР, КОЙТО ПО НАЦИОНАЛНОСТ Е БИЛ АРМЕНЕЦ. ЦАР АПКАР ПРИЕМА ХРИСТИЯНСТВОТО И СЕ КРЪЩАВА. ТАКА ТОЙ СТАВА ПЪРВИЯТ ЦАР В СВЕТА, КОЙТО ПРИЕМА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА. ИСТОРИЯТА НА ЦАР АПКАР Е ПОВЕЧЕ ОТ ИНТЕРЕСНА, НО ЩЕ ВИ РАЗКАЖА ДРУГ ПЪТ.

СЛЕД ЕДЕСИЯ АПОСТОЛ ТАДЕЙ ВЛИЗА В АРМЕНИЯ. ТОГАВА ТАМ Е ЦАРУВАЛ ЦАР САНАДРУГ. ТОЙ Е БИЛ ЗАКЛЕТ ПРОТИВНИК НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА. ТАДЕЙ ОБИКАЛЯ ИЗ АРМЕНСКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И ПРОПОВЯДВА СПАСЕНИЕТО НА ИСУС ХРИСТОС. НЕГОВИТЕ ПРОПОВЕДИ СЛУЧАЙНО СЛУША И ПРИЦЕСАТА САНТУХД, ДЪЩЕРЯТА НА ЦАР САНАДРУГ. ТЯ СЪЩО КАТО МНОЗИНА СВОИ СЪНАРОДНИЦИ ПРИЕМА ХРИСТИЯНСТВОТО.

ЦАР САНАДРУГ ЯДОСАН АРЕСТУВА И ДВАМАТА. ИЗПРАЩА УПРАВИТЕЛЯ НА ЦАРСКИТЕ ДЕЛА ЗА ДА РАЗУБЕДИ ПРИНЦЕСАТА, НО НАПРАЗНО, ЗАЩОТО СЛЕД РАЗГОВОРА СИ С ДЕВИЦАТА УПРАВИТЕЛЯ СЪЩО ПРИЕМА ХРИСТИЯНСТВОТО.
ЯДОСАНИЯТ ЦАР САНАДРУГ ИЗДАВА ЗАПОВЕД ДА БЪДАТ ИЗМЪЧАНИ И УБИТИ АПОСТОЛ ТАДЕЙ И ПРИНЦЕСАТА САНТУХД. ТЕ СА УБИТИ БЛИЗО ДО ВИЛАТА НА ЦАРЯ В ГРАД ШАВАРШАВАН.

БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ.
ВАШ НЕРСЕС

АРШИЛ ГОРКИ (ВОСТАНИК АДОЯН)

Световноизвестен художник Аршил Горки (Востаник Адоян) е роден 1904 г. в село Хоргом, в облъст Ван на Западна Армения.

1915 г. със сестра си и с майка си изселват се в Ереван. След това 1919 г. заминават в Тифлис (Тбилиси), а от там в САЩ.

1926 г. завършва Централното Училище на Изкуството в Ню Йорк. Веднага след това е назначен като преподавател в същтото Училище.

Втората половина на 1930-те със своите картини той става световноизвестен.

Края на живота му е повече от трагичен. 1946 г. при пожар изгарят се 36 негови картини. Същата година той е опериран от рак.

1948 г. след автомобилна катастрофа той губи способността да движи дясната си ръка.

14 юли 1948 г. той се самоубива.

Неговите картини и днес красят много известни Музеи и Галерии.

ТУК ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ НЯКОЛКО НЕГОВИ КАРТИНИ.

Страната на нара - рай за окото и стомаха

Страната на нара - рай за окото и стомаха

Хели Спасова




















ОТ http://www.trud.bg/

Армения - страната на култовете

Армения - страната на култовете

Евгени Круков


























От http://www.infotourism.net/

17 ЮНИ - ДНЕС Е РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ ШАХМАТИСТ ТИГРАН ПЕТРОСЯН

Тигран Вартанович Петросян (1929-1984г.) е възпитаник на шахматната класика - "Моята система" на Нимцович и партиите на Капабланка. От малък се научил да не губи и така заемал призови места като постепенно се насочвал към шахматния Олимп. Наричали го титан на позиционната стратегия и ненадминат майстор на защитата. Бил активен деятел в журналистиката, науката и педагогиката. Ботвиник казва, че за да добие високи резултати, освен талант, шахматистът трябва да притежава и други качества: трудолюбие, крепко здраве и борбен характер. Принадлежи към поколение, отрасло в трудни военни години, родителите му си отишли рано и това несъмнено оказало влияние върху формирането на характера. По неволя се научил на трудолюбие, радвал се и на крепко здраве, но никога не обладал борбения характер.
Ражда се на 17 юни 1929г. в арменско семейство в Тбилиси. През 1940г. в грузинската столица откриват Дворец на пионерите. Тигран веднага решава да се запише в първия попаднал му кръжок, а именно кръжок по държавен железопътен транспорт. Естествено, посетил го само веднъж. Опознавайки постепенно Двореца, постъпил в кръжока по шахмат, с което родителите му не били особено съгласни. Скоро си отишли и майка му, и баща му, брат му бил на фронта, а той самият живеел със своята леля. Чрез шахмата напълно забравял за своите нещастия. Първи треньор му бил Арчил Ебралидзе. Учил го не на смели атаки и красиви комбинации, а на дълбочина на шахматната игра - на разбиране на красотата и логиката в шахмата. Запознал го с идеите на Нимцович и виртуозната техника на Капабланка. Книгата "Моята система на практика" станала настолна за Петросян. Сам споделя: "безчислено множество пъти анализирах партиите и позициите в тази книга, при това без шахматни фигури, така че в края на краищата я научих наизуст". Нимцович съветва най-важните пунктове в позицията да се защитават по-силно от обичайното и Петросян безпрекословно следвал съвета му. През 1945г., 16-годишен, станал шампион на Грузия за юноши. На първото юношеско първенство на СССР през 1946г. не претърпял нито едно поражение. Отзивите на известния съветски майстор Дуз-Хотимирски били много положителни. Получава похвали и от друг ветеран - гросмайстор Левенфиш: "В областта на дебюта Петросян има познания, на които може да завиди и майстор на шахматната игра. Чувства добре позициите и в повечето партии стратегически надиграва своите млади конкуренти, след което печели с финални тактически удари. Има нелошо комбинационно зрение и рядко бърка в разчета." Същата година се мести в Армения и през 1947г. печели шампионата на страната, с което добива звание "майстор". Малко по-късно печели и мач срещу Каспарян. Искал да усъвършенства своето майсторство, затова в края на 1949г. тръгнал към Москва. Същата година дебютира в шампионата на страната и стартира с 5 поредни загуби! Наистина, съперниците му били все знаменити гросмайстори: Котов, Смислов, Флор, Керес, и талантливият юноша, скоро придобил званието "гросмайстор", Гелер, но това не била особена утеха. В последващите 14 кръга се представил по-престижно, набирайки 7,5т. Първото му встъпление в столицата показало, че имало много над какво да се работи. За 20-годишния юноша всичко било пред него - и обидни поражения, и блестящи победи...

През 1950г. най-сетне стига Москва и дебютира в шампионата на столицата, заемайки 3-о място след Авербах и Чистяков. През 1951г. добива успех, заемайки първо място на същия шампионат без поражение. В края на същата година дели 2-3 място на 19-ия шампионат на СССР - едновременен зонален турнир за световното първенство и се класира за междузоналния турнир. Международният му дебют е в Будапеща на мемориал Мароци през 1952г. Взели участие почти всички най-силни шахматисти, дори шампионът Ботвиник. Петросян останал доволен от дележа на 7-8 място, при това с победа над Керес и ремита с Ботвиник и Смислов. На междузоналния турнир в Щвеция 1952г. се причислил към най-силните шахматисти в света, делейки 2-3 място без поражение и се класирал за турнира на претендентите. Журналистите го нарекли "черната пантера", заради опасната му игра с черните фигури. След турнира бил удостоен със званието "гросмайстор". На турнира на претендентите в Цюрих 1953г. бил пределно доволен на 5-ото място от 15 участника. От края на 1953г. до края на 1955г. участвал в 8 мача за отбора на СССР и не претърпял нито едно поражение - срещу: Австрия, Англия, Аржентина, Уругвай, Франция, САЩ (2 пъти) и Швеция. От 1955г. до 1956г. участвал в 22-ия шампионат на СССР, междузоналния турнир в Гьотеборг и турнира на претендентите в Амстердам - пореден цикъл от борбата за световната корона. Тигран не изпреварвал събитията, той вярвал в своята звезда и знаел, че е нужно постоянство и неизмена вяра в собственото "аз".
През 1958г. в Порторож 21 участника оглавили междузоналния турнир. Този път се класирали само 6-те първи призьори и при това не повече от 3 съветски представители. Петросян разделил 3-4 място с Бенко, след Тал и Глигорич. Именно тук допуснал първата си загуба в междузонални турнири - отстъпил на датчанина Ларсен. През 1959г. в родния му град Тбилиси дошъл "часът на истината" и за пръв път спечелил 26-ия шампионат на СССР. Разделил 3-7 място на претендентския турнир в Блед-Загреб-Белград през 1959г., където триумфирал Михаил Тал. През 1961г. за втори път печели шампионата на СССР, този път в Москва. Събрал 13,5/19т., като загубил единствено от Щейн. През 1962г. в Стокхолм участвали 23 участника, от които 6 се класирали за претендентския етап. Петросян предпочел равномерно да разпредели силите си и разделил 2-3 място, редом с Гелер след Фишер. През 1962г. на екзотичния карибски остров Кюрасао се провел турнира на претендентите. За фаворити смятали ексшампиона Тал и 19-годишния американски гросмайстор Роберт Фишер. Тигран спечелил еднолично крупния резултат с 17,5/27т. като завършил наравно минимачовете единствено с Керес и Гелер, а всички други спечелил.
През 1963г. в московския естраден театър се провел мачът Ботвиник-Петросян. Главен арбитър отново бил Щалберг. Секундант на Петросян бил Болеславски, а Ботвиник, както и в мача-реванш с Тал, се отказал от помощник. Двубоят между двамата силно напомнял този между Алехин и Капабланка. Претендентът споделил дълго време след мача, че 3 седмици преди великото събитие оставил всякакви шахматни занятия - играел билярд, четял книги, провеждал дълги вечерни разходки и беседи край затоплена камина. 6-ият мач за 52-годишния Ботвиник и 1-и - за 34-годишния Петросян започнал с победа на претендента - първа победа срещу Ботвиник не само в мача, но и изобщо. На 20 май 1963г., при рзултат +5 -2 =15, Тигран Петросян станал 9-ият в историята световен шампион по шахмат.

Първата му реакция била: "Аз съм щастлив, както може да бъде щастлив човек, достигнал най-високо звание в спортната си кариера. Винаги е приятно да бъдеш пръв сред равни." На въпрос на Ботвиник къде е силата на Петросян вече ексшампионът отвърнал: "Неговата сила е преди всичко в защитата. Болшинството от шахматистите се стремят да създават активна игра. Той напада само тогава, когато се чувства в безопасност."
През 1963-1964г. дели 1-2 място на международните турнири в Лос Анджелис и Буенос Айрес. На олимпиадата в Тел Авив 1964г. действал подчертано акуратно и набрал 9,5/13т. без поражение. Тези турнири потвърждават прекрасната форма на шампиона. През 1965г. участва в тренировъчен 2-кръгов турнир в Москва в навечерието на мача със Спаски. Съперници му били: Болеславски, Симагин, Авербах, Корчной и Шамкович. С 8/10т., с 2 ремита - срещу Авербах и Корчной, шампионът показал, че е готов да защити титлата си срещу Борис Спаски.
Мачът Петросян-Спаски се провел през 1966г. отново в московския естраден театър. Главен арбитър бил белгиецът О'Келли. Неизменен секундант на Тигран - Болеславски, помощник на Спаски - Бондаревски. До мача двамата съперници са се срещали 10 пъти, като само 1 от срещите завършила резултатно - на 27-ия шампионат на СССР в Ленинград 1960г. Петросян спечелил. Всички останали завършвали наравно, като при това 3 от тях продължили повече от 40 хода. След 22-ата партия шампионът добил необходимите 12т. и при окончателен резултат 12,5:11,5т. съхранил своята титла. Главният арбитър О'Кели обърнал внимание на теоретическото съдържание на мача - за пръв път в борба за световната титла се срещат 14 различни дебюта (например в 34-те партии между Алехин и Капабланка дебютите били само 3).
През 1966г. световният шампион осъществил своята мечта - посетил родината на Капабланка - Куба. Това станало по време на олимпиадата в Хавана. Фидел Кастро го приветствал с почести, а у кубинските шахматни почитатели оставил много приятно впечатление, поради приветливия си характер. Очаквали от него високи спортни и творчески достижения на олимпиадата и той не ги разочаровал. Постигнал 88,5%-ов резултат на 1-а дъска (+10 =3). До тогава само веднъж бил показан по-висок резултат - 9/9т. от Алехин. Един от участниците в съветския отбор Лев Полугаевски казал: "Тигран Петросян се намира в отлична форма." След олимпиадата шампионът изнесъл рекорден сеанс на 7000 дъски! Сред съперниците на Петросян бил ръководителят на революционното правителство Фидел Кастро. Партията между двамата завършила реми и кубинският лидер шеговито отметнал, че Петросян не е само много добър шахматист, но и много добър дипломат...
През 1968г. съвместно с други шахматисти основал московския ежеседмичник "64"и станал главен негов редактор. В края на същата година успешно защитил дисертация по философски науки в Ереванския университет.
През 1969г. за пореден път в московския естраден театър и отново при същите арбитър и секундант започнал вторият мач между Петросян и Спаски. Протекъл много колебливо. Повеждал ту единият, ту другият. Във втората половина на двубоя Тигран не демонстрирал свойствената за него упоритост и това му коствало титлата. Мачът завършил в деня на 40-ия рпжден ден на шампиона при резултат 10,5:12,5т. и светът се сдобил с 10-и шампион - Боря Спаски. Интересно е мнението на Спаски за причината за неудачието на Петросян. Писал, че го удивило миролюбието на съперника. Предлагал реми в по-добри позиции. Въпреки наличието на комбинационни възможности, Тигран не проявил своите тактически способности. Играл по-неуверено и по-сковано. Допуснал психологическо поражение. Също както своя идол Капабланка, Тигран Петросян царувал на шахматния Олимп всичко 6 години.
През 1969г. участвал в 37-ия шампионат на СССР след 8-годишна почивка. Разделил 1-2 място с Лев Полугаевски при резултат +6 =16, а в допълнителния мач между двамата спечелил с 3,5:1,5т. (+2 -3). По повод на този турнир Марк Тайманов писал: "Преживял такова сътресение - загубата на званието "световен шампион" - Петросян след много кратко време решил да се постави на ново изпитание - участие в шампионата на СССР, където, както е известно, от неуспехи не е застрахован никой." През 1971г. участвал в поредния цикъл в борбата за световното първенство. Победил Хюбнер в четвъртфиналния мач в Севиля с 5,5:2,5т. и без загуба. На полуфинала в Москва срещнал Виктор Корчной. Победил и него без поражение, но на финала отстъпил на Фишер с 2,5:6,5т.в Буенос Айрес пред 1000 зрители. Разделил 1-ото място на турнирите в Сан Антонио, Лас Палмас и Амстердам 1972-1973г. През 1974г. в поредния претендентски цикъл отстранил Лайош Портип на четвъртфинал в Палма де Майорка с +3 -2 =8, но отпаднал от Корчной в Украинския музикално-драматичен театър при резултат +3 -1 =1. Тигран получил остра бъбречна криза, непозволяваща му да започне 6-ата партия и прекратил мача в полза на Корчной.
През 1975г. в Ереван печели за 4-и път шампионата на СССР. В навечерието на своя 50-и рожден ден добива прекрасен успех на мемориал Керес в Талин с +8 =8, заемайки 1-о място пред Ваганян, Тал и Бронщайн. През 1976г. участва в междузоналния турнир в Бил. Съгласно правилата на ФИДЕ, първите 3-ма се класират за претендентския цикъл. След като разделя 2-4 място с Тал и Портиш през октомври с.г., от другата страна на Алпите - в италианския град Варес, на 70км. от Милано, участва в 4-кръгов мач за определяне на победителите. Победил унгарския майстор в първата среща, завършил всички останали наравно и така се класирал за следващия етап. В четвъртфиналния мач на претендентите в Чоко 1977г. се среща с най-неудобния съперник - Виктор Корчной и претърпява поражение с +1 =9 -2. През 1979г. разделя 1-3 място на междузоналния турнир в Рио де Жанейро и за пореден път става претендент за световното първенство. В четвъртфиналния мач на претендентите по жребий отново, вече 4-и път за 9 години, се среща с Корчной във Фелден. Не издържа на напрежението и губи с -2 =7. В Бар през 1980г. удържал последна победа в международен турнир. Междузоналният турнир в испанския курорт Лас Палмас бил заключителен за 30-годишната му епопея в състезанията за световното първенство (1952-1982г.). Разделил 4-5 място и за пръв път в кариерата си не се класирал измежду претендентите. На последното си встъпление в крупен международен турнир, а именно Никшич 1983г. 9-ият световен шампион символично предал щафетата на 20-годишния Гари Каспаров, роден в годината на триумф на Петросян.
През 1977г. в подмосковския младежки лагер "Перли" изнася своята първа учебна сесия в юношеска шахматна школа с деца до 16-годишна възраст, имащи вече активни състезателни успехи. Има голям принос в развитието на Староиндииска защита. Изобщо характерно за него било виртуозно да се защитава. Майстор на ендшпила, както всички световни шампиони, на 13 август 1984г. след тежки заболявания почива в Москва. Погребан е в арменското гробище на руската столица.

Ботвиник: "Ако жертва Тал - бери, ако жертвам аз - провери варианта, ако жертва Петросян - не приемай жертвата!"

Фишер: "Петросян добре умее да види и отстрани опасност 20 хода преди тя да възникне!"

Тигран Петросян:

Всеки шахматист, играейки с противника, в същото време се бори със самия себе си. Всяка партия или мач е едновременно вътрешна борба.

Много, твърде много в шахмата зависи не само от умението на играча, но и от неговия характер.

Не е съществувал, не съществува и никога няма да съществува шахматист, който винаги е играел безгрешно. Мисля, че това е една от основните причини древната игра да не загуби своето очарование и привлекателност, макар и преминала през толкова столетия.

Младите шахматисти не трябва да забравят, че за напредъка им може да помогне всеки, но да станат добри шахматисти могат единствено сами, постоянно работейки над себе си.

Шахматът обединява в себе си игра, изкуство и наука. Този, който съчетава в себе си качествата на спортсмен, актьор и учен ще бъде непобедим.

ОТ http://www.chessbgnet.org/

15 ЮНИ - ДЕН НА АРМЕНСКОТО ЗНАМЕ

Арменското знаме е символът на Република Армения. Знамето е правоъгълен плат с равни хоризонтални ивици: червено в горната част, синьо в средата, и оранжево в долната част. От векове тези цветове се свързват с арменския народ. Знамето на Армения беше приет на 24 август 1990 г. от Върховния съвет на Република Армения. На 15 юни 2006 г. Народното събрание на Република Армения прие закона "За държавното знаме на Република Армения". С този закон 15 юни е обявен Ден на Арменското Знаме. Има няколко интерпретации на тези цветове и следните е най-приемлив от тях: червеният цвят символизира кръвта пролят от арменците в защита на родината си и вярата си, синият цвят е стремежа на арменския народ да живее под мирно небе; а оранжевото символизира творческия талант и трудолюбието на арменците.

Това знаме е наследен от Първата Република на Армения (1918 – 1920).