СВЕТИ САРКИС (ՍՈՒՐԲ ՍԱՐԳԻՍ) – ДЕН НА АРМЕНСКИТЕ МЛАДЕЖИ

Всяка година Арменската Апостолическа Църква след Арачаворац Бахк (Առաջաւորաց պահք – Пости на Първите) празнува св. Саркис. Според историята, св. Крикор Лусаворич (Григорий Просветител) когато излиза от Хор Вираб (Дълбоката Яма) 65 дена обикаля цяла Армения и проповядва Евангелието, Спасението чрез Исус Христос. След това обявява 5 дневен строг пост за цялото население на страната. И на шестия ден кръщава цар Дъртад Велики, царското семейство и всички хора – пристигнали да гледат историческото събитие. Арачаворац Бахк е посветен на това събитие и започва от понеделник преди празника св. Саркис до петък. Тези пости се намира само в календара на Арменската Църква. А съботата вече е св. Саркис.

Св. Саркис е от Кесария Кападокийска, пълководец, съвременник на св. Дъртад Велики и св. Константин Велики. Той със своето християнско поведение спечелва сърцата на мнозина, а със своя вяра непрекъснато носи победи за своя страна.

361 г. Римски император става Юлиан Отстъпник, който започва отново гоненията срещу християните. Св. Саркис заедно със сина си – Мардирос минава Армения, където цар Диран приема го като своя брат в Христа. След това той заминава Персия при цар Шабух. Той със Божия помощ носи много победи за персийския цар. Едновременно проповядва Божието Слово и става причина за спасението на мнозина. Много хора приемат Исус Христос и се кръщават.

Неколцина завистливи хора започват да говорят открити лъжи срещу светеца пред цар Шабух. Царят организира поклонение на псевдобоговете си и заповядва на св. Саркис да покланя и той. Но св. Саркис заедно със сина си Мардирос остават верни на Христос, и отказват да покланят на лъжливите богове. След много мъчения 363 г. през януари св. Саркис, сина му Мардирос и още 14 негови войници са убити.

След години св. Месроб Мащоц (създателя на Арменската азбука) намира останките му, носи в Армения и погребва подобаващо за един светец в района на днешния Ашдараг село Гарпи, където и построява Църква на негово име.

Празника на св. Саркис е един от най-любимите празници особено за младите. По тази причина преди няколко години Католикосът на Всички Арменци Карекин II деня на св. Саркис обявява Ден на Арменските Младежи.

Според обичая, вечерта преди празника младите ядат много солени бисквити и лягат без да пият вода, за да сънуват бъдещия си съпруг или съпруга, който в съня предлага сладка вода.

Според друг обичай момите сутрин рано са слагали парче хляб на покрива и чакали да видят към коя посока ще занесат птиците хляба и от там ще дойде и бъдещия им съпруг.

През целия ден младите танцували, пеели и се веселили.

На този празник своя имен ден празнуват всички, които носят името Саркис, Сарко, Серджо, Серж, Сергей, Мардирос, Мардо.

Църквите, които носят името на св. Саркис на празника правят мадах (корбан) и раздават на бедните и нуждаещите.

Спазвайки този обичай Варненската Арменска Църква св. Саркис всяка година в Неделята след св. Саркис раздава Мадах.

ՏԵԱՌՆԸՆԴԱՌԱՋ (ДЕАРНЪНТАРАЧ – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ)

ДЕАРНЪНТАРАЧ означава „Посрещане на Господа”, „Да излезем пред Господа”. Арменския народ този празник нарича и Дерънттез, Дърънттез, Дъръндес и пр., които са променени произнасяне на изречението „Дер ънт цез” (Господ с вас). ДЕАРНЪНТАРАЧ е неподвижен празник и Арменската Църква всяка година празнува на 14 февруари, 40 дена след Рождество Христово.

Отец Томас Хопко така обяснява духовното значение на този празник:

„На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде.

На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

ТРАДИЦИЯТА ПРИ АРМЕНЦИТЕ ЗА ТОЗИ ПРАЗНИК

Празненствата започват още от вечерта на 13 февруари. След вечерното Богослужение в Църквата свещеника заедно със своите служители извършват АНТАСДАН. Духовниците обикаляйки благославят четирите краища на света. Източната страна символизира Арменската Църква, Западната страна – Християнските страни, Южната страна – полета, градини и плодородието, Северната страна – земята и човечеството.

След това в двора на Църквата се пали огън, около който миряните обикалят и пеят духовни и народни песни. Хората от този огън палят свещите си и ги носят в домовете си. Огъна символизира Христовата Светлина, както старецът Симеон нарече малкия Исус – „светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля".

Според обичая на този ден новобрачните прескачат огъна хванати ръка за ръка, показвайки на всички, че остават зад себе си стария си живот и вече ще живеят един за друг. Те символично изгарят всички мостове към стария безгрижния живот и вече ще носят отговорност един за друг.

ДЕАРНЪНТАРАЧ е своеобразен празник за новобрачните и за новородените.

Нерсес Кетикян

АРХИМАНДРИТ АПКАР ХОВАГИМЯН

По нареждане на Негово Светейшество Карекин II, Върховен Патриарх и Католикос на всички арменци, от 9 февруари 2011 г. е назначен местолюбител на арменската епархия в България - Негово Високопреподобие Архимандрит Абгар Овагимян (Апкар Ховагимян).

На 11 май 2010 г. в София почина Архиепископ Дирайр Мардикян, Митрополит на Арменската епархия в Румъния и България. След кончината на Негово Високопресвещенство епархията беше разделена. Абгар е назначен да ръководи българската епархия на Арменската църква.

Архимадрит Абгар Овагимян (кръщелно име Самвел) е роден през 1972 г. в гр. Батуми, Грузия. От 1979 г. до 1989 г. той получава началното си образование в Арменското училище „Степан Шахуманян” (Батуми). От 1989 г. до 1995 г. учи в Духовната семинария при Св. Престол Ечмиадзин. При дипломирането си защитава дипломна работа на тема „Отражението на Арменската доктринална мисъл в тълкуванието на Евангелието от Матей на Св. Нерсес Благодатни“. След завършването си е ръкоположен за дякон от Негово Преосвещенство епископ Анания Арабаджиян.

На 2 юни 1996 г. е ръкоположен за йеромонах от Негово Виокопреосвещенство архиепископ Шахе Аджемян, който му дава и свещеническото име Абгар (Апкар).

По нареждане на Всеарменкия Католикос заминава да продължи висшето си образование в Богословския университет в Залцбург, Австрия, през периода 2001 - 2004 г., където защитава магистърска степен.

През 2004 г. той се завръща в Св. Престол Ечмиадзин и по нареждане на Негово Светейшество Карекин II, Върховен Патриарх и Католикос на Всички Арменци, е назначен за викарий (протосингел) на Арменската епархия в Грузия под ръководството на Епархийския митрополит.

През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема "Дионисий Ареопагит в арменската библиография" и е възведен в архимандритско достойнство.

От 2005 г. до 2009 г. отец Абгар служи като архиерейски наместник в епархията на Сюник.

През 2010 г. е назначен да служи в Монреал в арменската епархия в Канада.

ՔՐԻՍՏՈՍ ԾՆԱՒ ԵՒ ՅԱՅՏՆԵՑԱՒ

Защо Арменската Църква празнува Рождество Христово (Коледа) на 6 януари.

Арменската Апостолическа Църква празнува Рождество Христово на 6 януари, а Католическата Църква – на 25 декември. До 4-ти век всички християни Рождество Христово са празнували на 6 януари, според Евангелското изчисление. Но дори след приемането на християнството римския народ продължава да празнува езическите празници. Въпросът е там, че на 25 декември те с големи празненства празнували празника на слънцето. За да унищожи тези езически навици и традиции, Римската Църква от 336 г. 25 декември обявява като дата за празника Рождество Христово. В бъдеще почти целия Изток премества Рождество Христово на 25 декември, а 6 януари остава като Богоявление.

Арменската Църква остава вярна на традицията и на 6 януари продължава да празнува Рождество Христово (Սուրբ Ծնունդ – Сурп Цънунт) и Богоявление (Աստուածայայտնութիւն – Аствацахайднутюн).

Рождествени пости

Според Арменската Църква, седмицата преди Рождество Христово е постен период. От 30 декември до 5 януари желаещите постят. От пост се излиза вечерта на 5 януари след св. Литургия на Бъдни Вечер. През този период се яде само храна от растителен произход. След св. Литургия на 5 януари миряните се поздравяват един с друг:

„ՔՐԻՍՏՈՍ ԾՆԱՒ ԵՒ ՅԱՅՏՆԵՑԱՒ, ՄԵԶ ԵՒ ՁԵԶ ՄԵԾ ԱՒԵՏԻՍ - КРИСТОС ЦЪНАВ ЙЕВ ХАЙДНЕЦАВ, МЕЗ ЙЕВ ЦЕЗ МЕДЗ АВЕДИС” (Христос се роди и се яви, на нас и вас Велика Блага Вест), а отсрещният отговаря:

„ՕՐՀՆԵԱԼ Է ՅԱՅՏՆՈՒԹԻՒՆ ՔՐԻՍՏՈՍԻ - ОРНЯЛ Е ХАЙДНУТЮН КРИСТОСИ” (Благословено да е явяването на Христос).

Какво е Бъдни Вечер (Ճրագալոյց - Чракалуйц)

Забележително е, че Рождество Христово започва вечерта на 5 януари, защото църковния ден започва вечерта от 17:00 часа, след вечерното Богослужение (Жамеркутюн).

Вечерта на 5 януари във всички Църкви се отслужва св. Литургия на Чракалуйц. Св. Литургия се отслужва в годината два пъти – 5 януари и предния ден на Великден. Чракалуйц означава чрак (огън, свещ) луцанел (ст. арменски - запалване. От там идва и думата луцки – кибрит). След св. Литургия миряните запалените свещи в храма носят у дома. Тя символизира Божията Светлина. Исус Христос за Себе Си казва: „Аз съм Светлината на света”. Чрез раждането на Спасителя на хората се яви Божията Светлина. Както луната свети чрез светлината на слънцето, така и ние – вярващите трябва да светим в света чрез Светлината на Христос.

Рождество Христово

На 6 януари след св. Литургия се извършва Освещаването на водата (Ջրօրհնէք – Чърорнек), която символизира Кръщението на Господ Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. Осветената с Кръст и св. Миро вода се раздава на миряните за изцеление на тялото и душата.

На Рождество Христово се извършва освещение на домовете. След св. Литургия миряните канят свещеника в своя дом или работното място, където той освещава помещението. Освещение на дом се извършва и тогава, когато е нарушен мирът в дадения дом.

7 януари, както следващия ден на всички главни празници, е Задушница (Մեռելոց - Мерелоц) – възпоменание на починалите в Господа. След св. Литургия се отслужва Панихида (Հոգեհանգիստ – Хокеханкисд), след което роднините посещават гробовете на своите близки.

Рождествените празници свършват на 13 януари, когато Църквата празнува Наименуване Господне (Տօն Անուանակոչութեան Տեառն մերոյ Յիսուի Քրիստոսի – Дон Анванагочутян Деарън меро Исуси Крисдоси). На осмия ден от рождението Си Спасителят Исус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Исус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век.

Нерсес Кетикян

МОЛИТВА ПРЕДИ ХРАНЕНЕ

Գրաբար

Ճաշակեսցուք խաղաղութեամբ զկերակուրս,

որ պատրաստեալ է մեզ ի Տեառնէ:
Օրհնեալ է Տէր ի պարգեւս իւր: Ամէն:

Աշխարհաբար

Խաղաղութեամբ վայելենք այս կերակուրները,

որ Տէրը պատրաստել է մեզ համար:

Օրհնեալ լինի Տէրը` իր պարգեւների համար: Ամէն:

КИРИЛИЦА

ЧАШАГЕСЦУГ ХАХАХУТЯМБ ЪЗГЕРАГУРЪС,

ВОР БАДРАСДЯЛ Е МЕЗ И ДЕЯРНЕ,

ОРНЯЛ Е ДЕР И БАРКЕВЪС ЮР. АМЕН.

БЪЛГАРСКИ

С МИР ДА СЕ ХРАНИМ С ТЕЗИ ХРАНИ,

КОИТО ГОСПОД Е ПРИГОТВИЛ ЗА НАС,

ДА БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕН ГОСПОД ЗА СВОИТЕ ДАРОВЕ. АМИН.

ПРАЗНИКЪТ СВЕТИ КРЪСТ - ԽԱՉՎԵՐԱՑ

Арменците празникът наричат Хачверац (Хач – Кръст + Верац – коренът е от староарменски (крапар) веранал, което означава издигане. Хачверац = Издигане на Кръста). Наричат още Сърпхеч, което е народното произнасяне на Сурп Хач.

Хачверац е последният от петте големи празника на Арменската Църква. Той е най-важният празник, посветен на Кръста, защото тогава се празнува освобождаването на Господния Кръст от плен и издигането му отново на Голгота, като знак на Христовото Спасение. От там идва израза Хачверац – Издигането на Кръста. Арменската Църква Хачверац празнува неделята между 11-17 септември.

614 г. персийският цар Хосров атакува Йерусалим, унищожава града, убива много народ и взема огромен брой жители в плен. Като богохулство срещу християните от Храма на Възкресението цар Хосров взема и носи в Персия Господния Кръст. Чрез силата на Кръста
в Персия мнозина се покайват и стават християни. 14 години Кръста остава в плен. 628 г. византийският император Херакъл с огромна християнска армия атакува Персия и освобождава Кръста и Го връща на предишното му място. На тази битка участвали и арменски военни части с ръководството на Мжеж Кнуни. С големи почести и църковни ритуали Кръста се носи до Йерусалим. Процесията минава и през Армения. По точно през гр. Гарин (Ерзърум). До планинският комплекс на Гарин, където за малко издигат Кръста, започва да тече питейна вода. На това място е построена църквата Хачаванк (Манастирът на Кръста). Императора три години задържа Кръста в Константинопол (Цариград), а след това лично го носи в Йерусалим. Там той сам на гърба си носи Кръста до Храма на Възкресението и го издига пред хиляди християни. От тогава Църквата тържествено празнува Издигането на Кръста – Хачверац.

Понеделник, следващият ден на Хачверац е Задушница. След литургията се извършва Панихида.

ВЕРАПОХУМЪН СУРП АСТВАЦАЦНИ (ՎԵՐԱՓՈԽՈՒՄՆ ՍՈՒՐԲ ԱՍՏՈՒԱԾԱԾՆԻ - УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА) - КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА ТОЗИ ПРАЗНИК?

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.
След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).
И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.
Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:
"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".
Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:
"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".
Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.
Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.
Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.
Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.
На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Вартоломей. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.
Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.
В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").
По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики празници.

© Жития на светиите, Синодално издателство 1991 година