ՏԵԱՌՆԸՆԴԱՌԱՋ (ДЕАРНЪНТАРАЧ – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ)

ДЕАРНЪНТАРАЧ означава „Посрещане на Господа”, „Да излезем пред Господа”. Арменския народ този празник нарича и Дерънттез, Дърънттез, Дъръндес и пр., които са променени произнасяне на изречението „Дер ънт цез” (Господ с вас). ДЕАРНЪНТАРАЧ е неподвижен празник и Арменската Църква всяка година празнува на 14 февруари, 40 дена след Рождество Христово.

Отец Томас Хопко така обяснява духовното значение на този празник:

„На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде.

На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

ТРАДИЦИЯТА ПРИ АРМЕНЦИТЕ ЗА ТОЗИ ПРАЗНИК

Празненствата започват още от вечерта на 13 февруари. След вечерното Богослужение в Църквата свещеника заедно със своите служители извършват АНТАСДАН. Духовниците обикаляйки благославят четирите краища на света. Източната страна символизира Арменската Църква, Западната страна – Християнските страни, Южната страна – полета, градини и плодородието, Северната страна – земята и човечеството.

След това в двора на Църквата се пали огън, около който миряните обикалят и пеят духовни и народни песни. Хората от този огън палят свещите си и ги носят в домовете си. Огъна символизира Христовата Светлина, както старецът Симеон нарече малкия Исус – „светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля".

Според обичая на този ден новобрачните прескачат огъна хванати ръка за ръка, показвайки на всички, че остават зад себе си стария си живот и вече ще живеят един за друг. Те символично изгарят всички мостове към стария безгрижния живот и вече ще носят отговорност един за друг.

ДЕАРНЪНТАРАЧ е своеобразен празник за новобрачните и за новородените.

Нерсес Кетикян