Защо Арменската Църква празнува Рождество Христово (Коледа) на 6 януари.
Арменската Апостолическа Църква празнува Рождество Христово на 6 януари, а Католическата Църква – на 25 декември. До 4-ти век всички християни Рождество Христово са празнували на 6 януари, според Евангелското изчисление. Но дори след приемането на християнството римския народ продължава да празнува езическите празници. Въпросът е там, че на 25 декември те с големи празненства празнували празника на слънцето. За да унищожи тези езически навици и традиции, Римската Църква от 336 г. 25 декември обявява като дата за празника Рождество Христово. В бъдеще почти целия Изток премества Рождество Христово на 25 декември, а 6 януари остава като Богоявление.
Арменската Църква остава вярна на традицията и на 6 януари продължава да празнува Рождество Христово (Սուրբ Ծնունդ – Сурп Цънунт) и Богоявление (Աստուածայայտնութիւն – Аствацахайднутюн).
Рождествени пости
Според Арменската Църква, седмицата преди Рождество Христово е постен период. От 30 декември до 5 януари желаещите постят. От пост се излиза вечерта на 5 януари след св. Литургия на Бъдни Вечер. През този период се яде само храна от растителен произход. След св. Литургия на 5 януари миряните се поздравяват един с друг:
„ՔՐԻՍՏՈՍ ԾՆԱՒ ԵՒ ՅԱՅՏՆԵՑԱՒ, ՄԵԶ ԵՒ ՁԵԶ ՄԵԾ ԱՒԵՏԻՍ - КРИСТОС ЦЪНАВ ЙЕВ ХАЙДНЕЦАВ, МЕЗ ЙЕВ ЦЕЗ МЕДЗ АВЕДИС” (Христос се роди и се яви, на нас и вас Велика Блага Вест), а отсрещният отговаря:
„ՕՐՀՆԵԱԼ Է ՅԱՅՏՆՈՒԹԻՒՆ ՔՐԻՍՏՈՍԻ - ОРНЯЛ Е ХАЙДНУТЮН КРИСТОСИ” (Благословено да е явяването на Христос).
Какво е Бъдни Вечер (Ճրագալոյց - Чракалуйц)
Забележително е, че Рождество Христово започва вечерта на 5 януари, защото църковния ден започва вечерта от 17:00 часа, след вечерното Богослужение (Жамеркутюн).
Вечерта на 5 януари във всички Църкви се отслужва св. Литургия на Чракалуйц. Св. Литургия се отслужва в годината два пъти – 5 януари и предния ден на Великден. Чракалуйц означава чрак (огън, свещ) луцанел (ст. арменски - запалване. От там идва и думата луцки – кибрит). След св. Литургия миряните запалените свещи в храма носят у дома. Тя символизира Божията Светлина. Исус Христос за Себе Си казва: „Аз съм Светлината на света”. Чрез раждането на Спасителя на хората се яви Божията Светлина. Както луната свети чрез светлината на слънцето, така и ние – вярващите трябва да светим в света чрез Светлината на Христос.
Рождество Христово
На 6 януари след св. Литургия се извършва Освещаването на водата (Ջրօրհնէք – Чърорнек), която символизира Кръщението на Господ Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. Осветената с Кръст и св. Миро вода се раздава на миряните за изцеление на тялото и душата.
На Рождество Христово се извършва освещение на домовете. След св. Литургия миряните канят свещеника в своя дом или работното място, където той освещава помещението. Освещение на дом се извършва и тогава, когато е нарушен мирът в дадения дом.
7 януари, както следващия ден на всички главни празници, е Задушница (Մեռելոց - Мерелоц) – възпоменание на починалите в Господа. След св. Литургия се отслужва Панихида (Հոգեհանգիստ – Хокеханкисд), след което роднините посещават гробовете на своите близки.
Рождествените празници свършват на 13 януари, когато Църквата празнува Наименуване Господне (Տօն Անուանակոչութեան Տեառն մերոյ Յիսուի Քրիստոսի – Дон Анванагочутян Деарън меро Исуси Крисдоси). На осмия ден от рождението Си Спасителят Исус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Исус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век.
Нерсес Кетикян
