Тигран Вартанович Петросян (1929-1984г.) е възпитаник на шахматната класика - "Моята система" на Нимцович и партиите на Капабланка. От малък се научил да не губи и така заемал призови места като постепенно се насочвал към шахматния Олимп. Наричали го титан на позиционната стратегия и ненадминат майстор на защитата. Бил активен деятел в журналистиката, науката и педагогиката. Ботвиник казва, че за да добие високи резултати, освен талант, шахматистът трябва да притежава и други качества: трудолюбие, крепко здраве и борбен характер. Принадлежи към поколение, отрасло в трудни военни години, родителите му си отишли рано и това несъмнено оказало влияние върху формирането на характера. По неволя се научил на трудолюбие, радвал се и на крепко здраве, но никога не обладал борбения характер.Ражда се на 17 юни 1929г. в арменско семейство в Тбилиси. През 1940г. в грузинската столица откриват Дворец на пионерите. Тигран веднага решава да се запише в първия попаднал му кръжок, а именно кръжок по държавен железопътен транспорт. Естествено, посетил го само веднъж. Опознавайки постепенно Двореца, постъпил в кръжока по шахмат, с което родителите му не били особено съгласни. Скоро си отишли и майка му, и баща му, брат му бил на фронта, а той самият живеел със своята леля. Чрез шахмата напълно забравял за своите нещастия. Първи треньор му бил Арчил Ебралидзе. Учил го не на смели атаки и красиви комбинации, а на дълбочина на шахматната игра - на разбиране на красотата и логиката в шахмата. Запознал го с идеите на Нимцович и виртуозната техника на Капабланка. Книгата "Моята система на практика" станала настолна за Петросян. Сам споделя: "безчислено множество пъти анализирах партиите и позициите в тази книга, при това без шахматни фигури, така че в края на краищата я научих наизуст". Нимцович съветва най-важните пунктове в позицията да се защитават по-силно от обичайното и Петросян безпрекословно следвал съвета му. През 1945г., 16-годишен, станал шампион на Грузия за юноши. На първото юношеско първенство на СССР през 1946г. не претърпял нито едно поражение. Отзивите на известния съветски майстор Дуз-Хотимирски били много положителни. Получава похвали и от друг ветеран - гросмайстор Левенфиш: "В областта на дебюта Петросян има познания, на които може да завиди и майстор на шахматната игра. Чувства добре позициите и в повечето партии стратегически надиграва своите млади конкуренти, след което печели с финални тактически удари. Има нелошо комбинационно зрение и рядко бърка в разчета." Същата година се мести в Армения и през 1947г. печели шампионата на страната, с което добива звание "майстор". Малко по-късно печели и мач срещу Каспарян. Искал да усъвършенства своето майсторство, затова в края на 1949г. тръгнал към Москва. Същата година дебютира в шампионата на страната и стартира с 5 поредни загуби! Наистина, съперниците му били все знаменити гросмайстори: Котов, Смислов, Флор, Керес, и талантливият юноша, скоро придобил званието "гросмайстор", Гелер, но това не била особена утеха. В последващите 14 кръга се представил по-престижно, набирайки 7,5т. Първото му встъпление в столицата показало, че имало много над какво да се работи. За 20-годишния юноша всичко било пред него - и обидни поражения, и блестящи победи...
През 1950г. най-сетне стига Москва и дебютира в шампионата на столицата, заемайки 3-о място след Авербах и Чистяков. През 1951г. добива успех, заемайки първо място на същия шампионат без поражение. В края на същата година дели 2-3 място на 19-ия шампионат на СССР - едновременен зонален турнир за световното първенство и се класира за междузоналния турнир. Международният му дебют е в Будапеща на мемориал Мароци през 1952г. Взели участие почти всички най-силни шахматисти, дори шампионът Ботвиник. Петросян останал доволен от дележа на 7-8 място, при това с победа над Керес и ремита с Ботвиник и Смислов. На междузоналния турнир в Щвеция 1952г. се причислил към най-силните шахматисти в света, делейки 2-3 място без поражение и се класирал за турнира на претендентите. Журналистите го нарекли "черната пантера", заради опасната му игра с черните фигури. След турнира бил удостоен със званието "гросмайстор". На турнира на претендентите в Цюрих 1953г. бил пределно доволен на 5-ото място от 15 участника. От края на 1953г. до края на 1955г. участвал в 8 мача за отбора на СССР и не претърпял нито едно поражение - срещу: Австрия, Англия, Аржентина, Уругвай, Франция, САЩ (2 пъти) и Швеция. От 1955г. до 1956г. участвал в 22-ия шампионат на СССР, междузоналния турнир в Гьотеборг и турнира на претендентите в Амстердам - пореден цикъл от борбата за световната корона. Тигран не изпреварвал събитията, той вярвал в своята звезда и знаел, че е нужно постоянство и неизмена вяра в собственото "аз".През 1958г. в Порторож 21 участника оглавили междузоналния турнир. Този път се класирали само 6-те първи призьори и при това не повече от 3 съветски представители. Петросян разделил 3-4 място с Бенко, след Тал и Глигорич. Именно тук допуснал първата си загуба в междузонални турнири - отстъпил на датчанина Ларсен. През 1959г. в родния му град Тбилиси дошъл "часът на истината" и за пръв път спечелил 26-ия шампионат на СССР. Разделил 3-7 място на претендентския турнир в Блед-Загреб-Белград през 1959г., където триумфирал Михаил Тал. През 1961г. за втори път печели шампионата на СССР, този път в Москва. Събрал 13,5/19т., като загубил единствено от Щейн. През 1962г. в Стокхолм участвали 23 участника, от които 6 се класирали за претендентския етап. Петросян предпочел равномерно да разпредели силите си и разделил 2-3 място, редом с Гелер след Фишер. През 1962г. на екзотичния карибски остров Кюрасао се провел турнира на претендентите. За фаворити смятали ексшампиона Тал и 19-годишния американски гросмайстор Роберт Фишер. Тигран спечелил еднолично крупния резултат с 17,5/27т. като завършил наравно минимачовете единствено с Керес и Гелер, а всички други спечелил.
През 1963г. в московския естраден театър се провел мачът Ботвиник-Петросян. Главен арбитър отново бил Щалберг. Секундант на Петросян бил Болеславски, а Ботвиник, както и в мача-реванш с Тал, се отказал от помощник. Двубоят между двамата силно напомнял този между Алехин и Капабланка. Претендентът споделил дълго време след мача, че 3 седмици преди великото събитие оставил всякакви шахматни занятия - играел билярд, четял книги, провеждал дълги вечерни разходки и беседи край затоплена камина. 6-ият мач за 52-годишния Ботвиник и 1-и - за 34-годишния Петросян започнал с победа на претендента - първа победа срещу Ботвиник не само в мача, но и изобщо. На 20 май 1963г., при рзултат +5 -2 =15, Тигран Петросян станал 9-ият в историята световен шампион по шахмат.
Първата му реакция била: "Аз съм щастлив, както може да бъде щастлив човек, достигнал най-високо звание в спортната си кариера. Винаги е приятно да бъдеш пръв сред равни." На въпрос на Ботвиник къде е силата на Петросян вече ексшампионът отвърнал: "Неговата сила е преди всичко в защитата. Болшинството от шахматистите се стремят да създават активна игра. Той напада само тогава, когато се чувства в безопасност."През 1963-1964г. дели 1-2 място на международните турнири в Лос Анджелис и Буенос Айрес. На олимпиадата в Тел Авив 1964г. действал подчертано акуратно и набрал 9,5/13т. без поражение. Тези турнири потвърждават прекрасната форма на шампиона. През 1965г. участва в тренировъчен 2-кръгов турнир в Москва в навечерието на мача със Спаски. Съперници му били: Болеславски, Симагин, Авербах, Корчной и Шамкович. С 8/10т., с 2 ремита - срещу Авербах и Корчной, шампионът показал, че е готов да защити титлата си срещу Борис Спаски.
Мачът Петросян-Спаски се провел през 1966г. отново в московския естраден театър. Главен арбитър бил белгиецът О'Келли. Неизменен секундант на Тигран - Болеславски, помощник на Спаски - Бондаревски. До мача двамата съперници са се срещали 10 пъти, като само 1 от срещите завършила резултатно - на 27-ия шампионат на СССР в Ленинград 1960г. Петросян спечелил. Всички останали завършвали наравно, като при това 3 от тях продължили повече от 40 хода. След 22-ата партия шампионът добил необходимите 12т. и при окончателен резултат 12,5:11,5т. съхранил своята титла. Главният арбитър О'Кели обърнал внимание на теоретическото съдържание на мача - за пръв път в борба за световната титла се срещат 14 различни дебюта (например в 34-те партии между Алехин и Капабланка дебютите били само 3).
През 1966г. световният шампион осъществил своята мечта - посетил родината на Капабланка - Куба. Това станало по време на олимпиадата в Хавана. Фидел Кастро го приветствал с почести, а у кубинските шахматни почитатели оставил много приятно впечатление, поради приветливия си характер. Очаквали от него високи спортни и творчески достижения на олимпиадата и той не ги разочаровал. Постигнал 88,5%-ов резултат на 1-а дъска (+10 =3). До тогава само веднъж бил показан по-висок резултат - 9/9т. от Алехин. Един от участниците в съветския отбор Лев Полугаевски казал: "Тигран Петросян се намира в отлична форма." След олимпиадата шампионът изнесъл рекорден сеанс на 7000 дъски! Сред съперниците на Петросян бил ръководителят на революционното правителство Фидел Кастро. Партията между двамата завършила реми и кубинският лидер шеговито отметнал, че Петросян не е само много добър шахматист, но и много добър дипломат...
През 1968г. съвместно с други шахматисти основал московския ежеседмичник "64"и станал главен негов редактор. В края на същата година успешно защитил дисертация по философски науки в Ереванския университет.
През 1969г. за пореден път в московския естраден театър и отново при същите арбитър и секундант започнал вторият мач между Петросян и Спаски. Протекъл много колебливо. Повеждал ту единият, ту другият. Във втората половина на двубоя Тигран не демонстрирал свойствената за него упоритост и това му коствало титлата. Мачът завършил в деня на 40-ия рпжден ден на шампиона при резултат 10,5:12,5т. и светът се сдобил с 10-и шампион - Боря Спаски. Интересно е мнението на Спаски за причината за неудачието на Петросян. Писал, че го удивило миролюбието на съперника. Предлагал реми в по-добри позиции. Въпреки наличието на комбинационни възможности, Тигран не проявил своите тактически способности. Играл по-неуверено и по-сковано. Допуснал психологическо поражение. Също както своя идол Капабланка, Тигран Петросян царувал на шахматния Олимп всичко 6 години.
През 1969г. участвал в 37-ия шампионат на СССР след 8-годишна почивка. Разделил 1-2 място с Лев Полугаевски при резултат +6 =16, а в допълнителния мач между двамата спечелил с 3,5:1,5т. (+2 -3). По повод на този турнир Марк Тайманов писал: "Преживял такова сътресение - загубата на званието "световен шампион" - Петросян след много кратко време решил да се постави на ново изпитание - участие в шампионата на СССР, където, както е известно, от неуспехи не е застрахован никой." През 1971г. участвал в поредния цикъл в борбата за световното първенство. Победил Хюбнер в четвъртфиналния мач в Севиля с 5,5:2,5т. и без загуба. На полуфинала в Москва срещнал Виктор Корчной. Победил и него без поражение, но на финала отстъпил на Фишер с 2,5:6,5т.в Буенос Айрес пред 1000 зрители. Разделил 1-ото място на турнирите в Сан Антонио, Лас Палмас и Амстердам 1972-1973г. През 1974г. в поредния претендентски цикъл отстранил Лайош Портип на четвъртфинал в Палма де Майорка с +3 -2 =8, но отпаднал от Корчной в Украинския музикално-драматичен театър при резултат +3 -1 =1. Тигран получил остра бъбречна криза, непозволяваща му да започне 6-ата партия и прекратил мача в полза на Корчной.
През 1975г. в Ереван печели за 4-и път шампионата на СССР. В навечерието на своя 50-и рожден ден добива прекрасен успех на мемориал Керес в Талин с +8 =8, заемайки 1-о място пред Ваганян, Тал и Бронщайн. През 1976г. участва в междузоналния турнир в Бил. Съгласно правилата на ФИДЕ, първите 3-ма се класират за претендентския цикъл. След като разделя 2-4 място с Тал и Портиш през октомври с.г., от другата страна на Алпите - в италианския град Варес, на 70км. от Милано, участва в 4-кръгов мач за определяне на победителите. Победил унгарския майстор в първата среща, завършил всички останали наравно и така се класирал за следващия етап. В четвъртфиналния мач на претендентите в Чоко 1977г. се среща с най-неудобния съперник - Виктор Корчной и претърпява поражение с +1 =9 -2. През 1979г. разделя 1-3 място на междузоналния турнир в Рио де Жанейро и за пореден път става претендент за световното първенство. В четвъртфиналния мач на претендентите по жребий отново, вече 4-и път за 9 години, се среща с Корчной във Фелден. Не издържа на напрежението и губи с -2 =7. В Бар през 1980г. удържал последна победа в международен турнир. Междузоналният турнир в испанския курорт Лас Палмас бил заключителен за 30-годишната му епопея в състезанията за световното първенство (1952-1982г.). Разделил 4-5 място и за пръв път в кариерата си не се класирал измежду претендентите. На последното си встъпление в крупен международен турнир, а именно Никшич 1983г. 9-ият световен шампион символично предал щафетата на 20-годишния Гари Каспаров, роден в годината на триумф на Петросян.
През 1977г. в подмосковския младежки лагер "Перли" изнася своята първа учебна сесия в юношеска шахматна школа с деца до 16-годишна възраст, имащи вече активни състезателни успехи. Има голям принос в развитието на Староиндииска защита. Изобщо характерно за него било виртуозно да се защитава. Майстор на ендшпила, както всички световни шампиони, на 13 август 1984г. след тежки заболявания почива в Москва. Погребан е в арменското гробище на руската столица.
Ботвиник: "Ако жертва Тал - бери, ако жертвам аз - провери варианта, ако жертва Петросян - не приемай жертвата!"Фишер: "Петросян добре умее да види и отстрани опасност 20 хода преди тя да възникне!"
Тигран Петросян:
Всеки шахматист, играейки с противника, в същото време се бори със самия себе си. Всяка партия или мач е едновременно вътрешна борба.
Много, твърде много в шахмата зависи не само от умението на играча, но и от неговия характер.
Не е съществувал, не съществува и никога няма да съществува шахматист, който винаги е играел безгрешно. Мисля, че това е една от основните причини древната игра да не загуби своето очарование и привлекателност, макар и преминала през толкова столетия.
Младите шахматисти не трябва да забравят, че за напредъка им може да помогне всеки, но да станат добри шахматисти могат единствено сами, постоянно работейки над себе си.
Шахматът обединява в себе си игра, изкуство и наука. Този, който съчетава в себе си качествата на спортсмен, актьор и учен ще бъде непобедим.
No comments:
Post a Comment