СВЕТИ САРКИС (ՍՈՒՐԲ ՍԱՐԳԻՍ) – ДЕН НА АРМЕНСКИТЕ МЛАДЕЖИ

Всяка година Арменската Апостолическа Църква след Арачаворац Бахк (Առաջաւորաց պահք – Пости на Първите) празнува св. Саркис. Според историята, св. Крикор Лусаворич (Григорий Просветител) когато излиза от Хор Вираб (Дълбоката Яма) 65 дена обикаля цяла Армения и проповядва Евангелието, Спасението чрез Исус Христос. След това обявява 5 дневен строг пост за цялото население на страната. И на шестия ден кръщава цар Дъртад Велики, царското семейство и всички хора – пристигнали да гледат историческото събитие. Арачаворац Бахк е посветен на това събитие и започва от понеделник преди празника св. Саркис до петък. Тези пости се намира само в календара на Арменската Църква. А съботата вече е св. Саркис.

Св. Саркис е от Кесария Кападокийска, пълководец, съвременник на св. Дъртад Велики и св. Константин Велики. Той със своето християнско поведение спечелва сърцата на мнозина, а със своя вяра непрекъснато носи победи за своя страна.

361 г. Римски император става Юлиан Отстъпник, който започва отново гоненията срещу християните. Св. Саркис заедно със сина си – Мардирос минава Армения, където цар Диран приема го като своя брат в Христа. След това той заминава Персия при цар Шабух. Той със Божия помощ носи много победи за персийския цар. Едновременно проповядва Божието Слово и става причина за спасението на мнозина. Много хора приемат Исус Христос и се кръщават.

Неколцина завистливи хора започват да говорят открити лъжи срещу светеца пред цар Шабух. Царят организира поклонение на псевдобоговете си и заповядва на св. Саркис да покланя и той. Но св. Саркис заедно със сина си Мардирос остават верни на Христос, и отказват да покланят на лъжливите богове. След много мъчения 363 г. през януари св. Саркис, сина му Мардирос и още 14 негови войници са убити.

След години св. Месроб Мащоц (създателя на Арменската азбука) намира останките му, носи в Армения и погребва подобаващо за един светец в района на днешния Ашдараг село Гарпи, където и построява Църква на негово име.

Празника на св. Саркис е един от най-любимите празници особено за младите. По тази причина преди няколко години Католикосът на Всички Арменци Карекин II деня на св. Саркис обявява Ден на Арменските Младежи.

Според обичая, вечерта преди празника младите ядат много солени бисквити и лягат без да пият вода, за да сънуват бъдещия си съпруг или съпруга, който в съня предлага сладка вода.

Според друг обичай момите сутрин рано са слагали парче хляб на покрива и чакали да видят към коя посока ще занесат птиците хляба и от там ще дойде и бъдещия им съпруг.

През целия ден младите танцували, пеели и се веселили.

На този празник своя имен ден празнуват всички, които носят името Саркис, Сарко, Серджо, Серж, Сергей, Мардирос, Мардо.

Църквите, които носят името на св. Саркис на празника правят мадах (корбан) и раздават на бедните и нуждаещите.

Спазвайки този обичай Варненската Арменска Църква св. Саркис всяка година в Неделята след св. Саркис раздава Мадах.

ՏԵԱՌՆԸՆԴԱՌԱՋ (ДЕАРНЪНТАРАЧ – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ)

ДЕАРНЪНТАРАЧ означава „Посрещане на Господа”, „Да излезем пред Господа”. Арменския народ този празник нарича и Дерънттез, Дърънттез, Дъръндес и пр., които са променени произнасяне на изречението „Дер ънт цез” (Господ с вас). ДЕАРНЪНТАРАЧ е неподвижен празник и Арменската Църква всяка година празнува на 14 февруари, 40 дена след Рождество Христово.

Отец Томас Хопко така обяснява духовното значение на този празник:

„На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде.

На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

ТРАДИЦИЯТА ПРИ АРМЕНЦИТЕ ЗА ТОЗИ ПРАЗНИК

Празненствата започват още от вечерта на 13 февруари. След вечерното Богослужение в Църквата свещеника заедно със своите служители извършват АНТАСДАН. Духовниците обикаляйки благославят четирите краища на света. Източната страна символизира Арменската Църква, Западната страна – Християнските страни, Южната страна – полета, градини и плодородието, Северната страна – земята и човечеството.

След това в двора на Църквата се пали огън, около който миряните обикалят и пеят духовни и народни песни. Хората от този огън палят свещите си и ги носят в домовете си. Огъна символизира Христовата Светлина, както старецът Симеон нарече малкия Исус – „светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля".

Според обичая на този ден новобрачните прескачат огъна хванати ръка за ръка, показвайки на всички, че остават зад себе си стария си живот и вече ще живеят един за друг. Те символично изгарят всички мостове към стария безгрижния живот и вече ще носят отговорност един за друг.

ДЕАРНЪНТАРАЧ е своеобразен празник за новобрачните и за новородените.

Нерсес Кетикян

АРХИМАНДРИТ АПКАР ХОВАГИМЯН

По нареждане на Негово Светейшество Карекин II, Върховен Патриарх и Католикос на всички арменци, от 9 февруари 2011 г. е назначен местолюбител на арменската епархия в България - Негово Високопреподобие Архимандрит Абгар Овагимян (Апкар Ховагимян).

На 11 май 2010 г. в София почина Архиепископ Дирайр Мардикян, Митрополит на Арменската епархия в Румъния и България. След кончината на Негово Високопресвещенство епархията беше разделена. Абгар е назначен да ръководи българската епархия на Арменската църква.

Архимадрит Абгар Овагимян (кръщелно име Самвел) е роден през 1972 г. в гр. Батуми, Грузия. От 1979 г. до 1989 г. той получава началното си образование в Арменското училище „Степан Шахуманян” (Батуми). От 1989 г. до 1995 г. учи в Духовната семинария при Св. Престол Ечмиадзин. При дипломирането си защитава дипломна работа на тема „Отражението на Арменската доктринална мисъл в тълкуванието на Евангелието от Матей на Св. Нерсес Благодатни“. След завършването си е ръкоположен за дякон от Негово Преосвещенство епископ Анания Арабаджиян.

На 2 юни 1996 г. е ръкоположен за йеромонах от Негово Виокопреосвещенство архиепископ Шахе Аджемян, който му дава и свещеническото име Абгар (Апкар).

По нареждане на Всеарменкия Католикос заминава да продължи висшето си образование в Богословския университет в Залцбург, Австрия, през периода 2001 - 2004 г., където защитава магистърска степен.

През 2004 г. той се завръща в Св. Престол Ечмиадзин и по нареждане на Негово Светейшество Карекин II, Върховен Патриарх и Католикос на Всички Арменци, е назначен за викарий (протосингел) на Арменската епархия в Грузия под ръководството на Епархийския митрополит.

През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема "Дионисий Ареопагит в арменската библиография" и е възведен в архимандритско достойнство.

От 2005 г. до 2009 г. отец Абгар служи като архиерейски наместник в епархията на Сюник.

През 2010 г. е назначен да служи в Монреал в арменската епархия в Канада.

ՔՐԻՍՏՈՍ ԾՆԱՒ ԵՒ ՅԱՅՏՆԵՑԱՒ

Защо Арменската Църква празнува Рождество Христово (Коледа) на 6 януари.

Арменската Апостолическа Църква празнува Рождество Христово на 6 януари, а Католическата Църква – на 25 декември. До 4-ти век всички християни Рождество Христово са празнували на 6 януари, според Евангелското изчисление. Но дори след приемането на християнството римския народ продължава да празнува езическите празници. Въпросът е там, че на 25 декември те с големи празненства празнували празника на слънцето. За да унищожи тези езически навици и традиции, Римската Църква от 336 г. 25 декември обявява като дата за празника Рождество Христово. В бъдеще почти целия Изток премества Рождество Христово на 25 декември, а 6 януари остава като Богоявление.

Арменската Църква остава вярна на традицията и на 6 януари продължава да празнува Рождество Христово (Սուրբ Ծնունդ – Сурп Цънунт) и Богоявление (Աստուածայայտնութիւն – Аствацахайднутюн).

Рождествени пости

Според Арменската Църква, седмицата преди Рождество Христово е постен период. От 30 декември до 5 януари желаещите постят. От пост се излиза вечерта на 5 януари след св. Литургия на Бъдни Вечер. През този период се яде само храна от растителен произход. След св. Литургия на 5 януари миряните се поздравяват един с друг:

„ՔՐԻՍՏՈՍ ԾՆԱՒ ԵՒ ՅԱՅՏՆԵՑԱՒ, ՄԵԶ ԵՒ ՁԵԶ ՄԵԾ ԱՒԵՏԻՍ - КРИСТОС ЦЪНАВ ЙЕВ ХАЙДНЕЦАВ, МЕЗ ЙЕВ ЦЕЗ МЕДЗ АВЕДИС” (Христос се роди и се яви, на нас и вас Велика Блага Вест), а отсрещният отговаря:

„ՕՐՀՆԵԱԼ Է ՅԱՅՏՆՈՒԹԻՒՆ ՔՐԻՍՏՈՍԻ - ОРНЯЛ Е ХАЙДНУТЮН КРИСТОСИ” (Благословено да е явяването на Христос).

Какво е Бъдни Вечер (Ճրագալոյց - Чракалуйц)

Забележително е, че Рождество Христово започва вечерта на 5 януари, защото църковния ден започва вечерта от 17:00 часа, след вечерното Богослужение (Жамеркутюн).

Вечерта на 5 януари във всички Църкви се отслужва св. Литургия на Чракалуйц. Св. Литургия се отслужва в годината два пъти – 5 януари и предния ден на Великден. Чракалуйц означава чрак (огън, свещ) луцанел (ст. арменски - запалване. От там идва и думата луцки – кибрит). След св. Литургия миряните запалените свещи в храма носят у дома. Тя символизира Божията Светлина. Исус Христос за Себе Си казва: „Аз съм Светлината на света”. Чрез раждането на Спасителя на хората се яви Божията Светлина. Както луната свети чрез светлината на слънцето, така и ние – вярващите трябва да светим в света чрез Светлината на Христос.

Рождество Христово

На 6 януари след св. Литургия се извършва Освещаването на водата (Ջրօրհնէք – Чърорнек), която символизира Кръщението на Господ Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. Осветената с Кръст и св. Миро вода се раздава на миряните за изцеление на тялото и душата.

На Рождество Христово се извършва освещение на домовете. След св. Литургия миряните канят свещеника в своя дом или работното място, където той освещава помещението. Освещение на дом се извършва и тогава, когато е нарушен мирът в дадения дом.

7 януари, както следващия ден на всички главни празници, е Задушница (Մեռելոց - Мерелоц) – възпоменание на починалите в Господа. След св. Литургия се отслужва Панихида (Հոգեհանգիստ – Хокеханкисд), след което роднините посещават гробовете на своите близки.

Рождествените празници свършват на 13 януари, когато Църквата празнува Наименуване Господне (Տօն Անուանակոչութեան Տեառն մերոյ Յիսուի Քրիստոսի – Дон Анванагочутян Деарън меро Исуси Крисдоси). На осмия ден от рождението Си Спасителят Исус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Исус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век.

Нерсес Кетикян