Арменците празникът наричат Хачверац (Хач – Кръст + Верац – коренът е от староарменски (крапар) веранал, което означава издигане. Хачверац = Издигане на Кръста). Наричат още Сърпхеч, което е народното произнасяне на Сурп Хач.Хачверац е последният от петте големи празника на Арменската Църква. Той е най-важният празник, посветен на Кръста, защото тогава се празнува освобождаването на Господния Кръст от плен и издигането му отново на Голгота, като знак на Христовото Спасение. От там идва израза Хачверац – Издигането на Кръста. Арменската Църква Хачверац празнува неделята между 11-17 септември.
614 г. персийският цар Хосров атакува Йерусалим, унищожава града, убива много народ и взема огромен брой жители в плен. Като богохулство срещу християните от Храма на Възкресението цар Хосров взема и носи в Персия Господния Кръст. Чрез силата на Кръста
в Персия мнозина се покайват и стават християни. 14 години Кръста остава в плен. 628 г. византийският император Херакъл с огромна християнска армия атакува Персия и освобождава Кръста и Го връща на предишното му място. На тази битка участвали и арменски военни части с ръководството на Мжеж Кнуни. С големи почести и църковни ритуали Кръста се носи до Йерусалим. Процесията минава и през Армения. По точно през гр. Гарин (Ерзърум). До планинският комплекс на Гарин, където за малко издигат Кръста, започва да тече питейна вода. На това място е построена църквата Хачаванк (Манастирът на Кръста). Императора три години задържа Кръста в Константинопол (Цариград), а след това лично го носи в Йерусалим. Там той сам на гърба си носи Кръста до Храма на Възкресението и го издига пред хиляди християни. От тогава Църквата тържествено празнува Издигането на Кръста – Хачверац.
Понеделник, следващият ден на Хачверац е Задушница. След литургията се извършва Панихида.
